Кристоф Мекел
Слово за стихотворението

Стихотворението не е място, където се отглежда красотата.

 

Там се говори за сол, разяждаща раните.

Там се говори за смърт, за осквернени езици.

За отечества, които напомнят железни обувки.

Стихотворението не е място, където се разкрасява истината.

 

Там се говори за кръв, която изтича от раните.

За бедността, бедността, бедността на мечтата.

За разорение и за смет, за рухнали утопии.

Стихотворението не е място, където се лекува болката.

 

Там се говори за гняв, за измама и глад

(степените на ситостта там не се възпяват).

Там се говори за поглъщане и за погълнати

от пастта на мъката и съмненията, това е хроника на страданията.

Стихотворението не е място, където се облекчава

сетният час, утихва гладът и проблясва надеждата.

 

Стихотворението е място на смъртно ранената истина.

Крила! Крила! Ангелът пада, перата му

се разлетяват, кървави, в бурята на Историята!

 

Стихотворението не е място, където се щади ангелът.

 

1974