Кристоф Мекел
Сонет

Завеса — и героят слиза ням.

Кръгът на боговете оредява,

а който си отива, отклонява

на славата пиедестала сам.

 

„Какво е слава! Да стоим, е дълг,

ти имаш роля тук да изпълняваш,

небесните дела ще управляваш,

щом назначен си — да не казваш гък;

 

на пост — до края! Има ли въпроси?

Главата трябва гордо да се носи…“

Мълчат си боговете, сфинксът спи,

 

пиедесталът им е на възбог,

те не рискуват сана си висок —

безмълвни са от ярост, може би.

 

1959