Кристоф Мекел
Тракл

… излезе после от недрата на нощта,

в ръце с просмуканата потна кърпа на смъртта си,

променяйки следите си като бради или клепачи,

премина през тревата на ония ноемврийски заливи,

в които златото на есента се спичаше на мухъл,

преля масло̀то от угасналите бъзови светилници

в очите на заспали жерави,

а там, където лястовичите следи изчезват сред дима,

съзря стареещите ангели, облегнати на лятото,

помогна им да си свалят кървящите крила,

преслуша рухващите небеса

след погледите им, които капеха през мрака…

 

1958