Карл Микел
Лято в Пецов

Летви, станали на прахан, стобор под колебливи

        стъпки:

Безшумно се разпада, хрущи между петите и дървото.

Тук бе веригата, сега ръжда. Изгарящ пясък! А пък

        вятърът

Размята емайлирана табела: „Внимание! Зло куче!“.

Клонак, издут от вятъра, аркади, мятащи ни

        плодове.

Под разпукано дърво устата, както си лежим, лови

Череши, от черешовия сок оцапана, пърполи блузата

        на моето момиче.

Над нас, изпразнена въздушна форма, знамето, трофей от някоя

        победа.

Гласове, довени отдалече. Тътрещи се стъпки,

        селянин

Ръмжи между лула и зъби: „Грабете, колкото

        успеете.“

 

1964