Вулф Кирстен
Люлката

под прозореца ми

едно момиче се люлее.

спокойно се засилва и лети

в самозабрава леко

под цъфналата круша.

непокорният клонак

събран в снага от бели цветове

и от жужене засводен.

рой от медоносещи пчели

лудува

в своето усърдие.

безмълвно с вдигнат взор

лети момичето

над затревената поляна.

като махало се люлее

между земята и кръвта на дървесата.

момичето издига пролетта

в небето.

небето праща люлката

обратно към земята.

 

1990