Вулф Кирстен
Жилищен блок в неделя

едно до друго, едно над друго,

врата до врата, стена до стена

живеят на поделен основен наем

в звукопроницаемата сграда

алчността злословието тъпотата,

кариеристът, от амбиции разяждан,

копоят, на когото вместо уши

израснали са бурени.

Отело с патерица,

съкрушен от малка пенсия.

пръстите на престарял естет

пробягват с часове по пианото,

изпълват стълбището

с трепкащ сноп

от смет и нотен прах,

а същевременно един пияница

пердаши жената и децата си.

 

1977