Уве Гресман
Твоят товар

Пренасяш товар след товар

в мазето, капнал си, но го подреждаш,

а друг надзирава излизат ли всичките въглища,

сякаш е вече краят на месеца.

Тогава е черен животът ти

        като лицето на стар въглищар,

        прогизва от пот.

Но ти се съсипваш, оставаш без дъх, а други стоят —

на тях им е леко,

премятат в ръце само връзката ключове.

 

Все пак изтикваш количката в склада до черния куп

и слагаш катанеца,

после се миеш, изтъркваш калта,

от която дошло ти е вече до гуша,

и ето че пак засияват очите ти —

ясни и бодри.

 

Понякога вземаш на рамо сина си,

сякаш желаеш на въглен да го превърнеш,

както трудът прави с тебе,

но тъкмо тогава ти се засмиваш,

понеже отново поемаш товар.