Ева Щритматер
Контури

Тези тайни трагедии, които ни слитат,

За които никой друг не узнава,

Те ни слагат контури, мрежи оплитат:

Нямат давност, щом не се разгласяват.

 

Ако някой ни е изневерил,

С когото нищо друго не ни обвързва,

Освен двете думи, които е промълвил,

А никой за тях да узнае не бърза,

 

Това може да ни срази като с камък.

Не се е случило нищо. Не се случва нищо.

Не бива да плачем, да крещим като в пламък.

Само изглеждаме вече разнищени.

 

1972