Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (15)

Десета песен

Ето, значи, масата, на която седяха.

Отвън, през илюминатора, виждаш

в пушалнята Б., руски емигрант,

как ръкомаха, обвит

в сини облаци дим от скъпи пури,

кубински, марка „Партагас“, ръчна изработка,

седи напълно щастлив, унесен

край зелената маса, без изобщо да мисли

за айсберги, корабокрушения, потопи,

и на малка група фризьори,

комарджии, телеграфисти

проповядва преврата. Виждаш това,

но не можеш да го чуеш,

защото през дебелото издуто стъкло,

в което се отразява месингът,

не прониква звук. Не долавяш

нищо и все пак разбираш

накъде бие той, разбираш още,

че има право, макар че навярно

вече е твърде късно, за да има право.

 

Но ето че забелязваш на съседната маса

друг един господин; той се надига,

обзет от гняв. Текстилен фабрикант

от Манчестър — едва се владее,

когато чува цялата тази безсмислица. С резки

думи обяснява предимствата на строгата дисциплина,

нуждата от авторитет.

Безусловно, говори той, тя трябва да съществува,

а мустаците му треперят, и да бъде желязна,

особено на борда на един кораб!

Естествено, ти не можеш да следиш

доводите му, защото не ги чуваш.

Но виж само как извиват вратове

комарджиите и телеграфистите,

сякаш следят игра на тенис!

 

Разбира се, всички желаят да се спасят,

ти също. Но не е ли прекалено много

да се изисква това от една идея? Геймът

завършва наравно. Никой

не съзря двамата господа

в никоя спасителна лодка, никой

не чу повече нищо за тях.

Единствено масата, празната маса

все тъй се носи из Атлантика.

 

1978