Ханс Магнус Енценсбергер
Среднощни въпроси

къде чезнеш, дордето ми стискаш

ръката, спътнице моя; дордето

камбаните в кулата своята смърт

сънуват, какви лабиринти изброжда

сърцето ти?

 

къде, през какви ли сечища тичаш,

дордето нежно милвам страните ти,

каква ли омайна нощна трева те гали

в съня ти, какъв ли брод опръсква

нозете ти?

 

къде ли, дордето пусто небето сивее,

обхождаш, любима, камъша на бляна,

докосваш порти и гробове; с чии вестоносци

разменяш целувки, та тихо потрепва

устата ти?

 

къде ли е флейтата, към която свеждаш ухото си,

къде ли е крясъкът, който безшумно изправя

косите ти, а пък аз лежа вцепенен и слухтя,

и будувам; накъде те отнасят

крилете ти?

 

къде, в кои лесове, дордето ми стискаш

ръката, спътнице моя, те въвлича

сънят?

 

1957