Петер Рюмкорф
Автопортрет

Както чувам, отдавна вече не си пял

за себе си, чичко?!

Хората навярно вече си мислят,

че са си помежду си —

Колко царства междувременно

смениха своите собственици?

И сега аз ви се изтърсвам

само с крайни въпроси.

Може ли да вляза, да седна,

да попитам как се излиза оттук?

Но, деца, все пак нещо

не е наред с перспективата!

Всички стени са разкривени,

откакто последния път разговаряхме за бъдещето.

„Принципът надежда“ е напълно извън кадър.

Истинско чудо е, че всички ние

още не сме станали кривогледи.

Трябва ли да ви кажа какво е положението?

Хайде, от мен да мине, можем тук и веднага

да станем от масата и да преустроим света,

ала с кого все пак, с КОГО?

С работническата класа сте свързани

вече само чрез Космоса

(медиум с изключително комуникативна способност).

Дишате един и същ въздух —

повече от това почти няма.

Зная — зная, човек не бива никога

докрай да изоставя социализма.

„20,000 работници в азотен завод доброволно застъпват извънредна

смяна в чест на другаря Ле-“ е, какво има?!

Затова пък Профсъюзът на металурзите: „150,000 работни места в немската

оръжейна промишленост дългосрочно застрашени!“

Истината винаги и отново с дебела черта

зачерква вярата.

Гледаш в бъдещето — поне аз! —

като в дуло на оръдие.

А може би е просто тъй:

сърцето ми постепенно привлича лешоядите.

Който вече не вижда вляво твърда почва,

скоро за него Земята полита

като изтъркана автомобилна гума към вечното сметище —

Свир-подсвир, само не тичай веднага

при мама със своите пепелища.

Свир-подсвир! Още един туш за Закона-за-болничното-осигуряване-и-

понижаване-на-разходите.

Добавка-за-риск-към-заплатите-на-константинополските-калфи-изработващи-свирки-за-гайди!

 

1979