Петер Рюмкорф
Излез навън!

Излез навън от собствената си шопарска кочина,

от своята яма с мърша за примамка.

Излез навън от тъмната си стаичка със застраховка „Каско“!

И вътрешният ти живот

по-често ще се проявява, тъкмо забелязвам ——

(Излез навън от клетката си в цветни ленти)

По принцип —— значи? —— принцип

отдавна всичките затвори са отворени, решетките са паднали…

 

Все още има тук разнообразна светлина, когато

не ти пъхат пред очите страница с реклами,

хелийни обяви ——:

СЛЪНЦЕТО

вторачено, с напрегнати лъчи ——

(Излез навън от тази твоя трупоизстисквачка)

Пред теб морето, а зад теб

пералната машина…

(от своята месомелачка, от семейния си фризер)

Щом нищо тук не си поискал,

то все едно е проиграно, знаеш го, или?

 

Хей ти, животно в рамка, няма да измъкнеш повече

главата си от тази паста, я да видим!

Несломим се отразяваш

от края на писалищната маса ——

(стоманен, вперил поглед в себе си, Везувий със затворени очи)

Излез навън от запечатания на ръка хокерен гроб!

Но и културата

е само несъстоятелно алиби.

 

Да спечелиш битка седешком:

чудесно би било!?

Чудесна е и вече мисълта, че който не помръдва,

поне разчита на съдба! —— От сталактитната си ракла!

Излез навън от своята мъртвешка кочина, и помисли си за живота:

Утринните кораби пристигат вече с плясък ——

Ден от злато и от сивота:

ще дойдеш ли и ти? ——

 

1979