Гюнтер Грас
Мигновено щастие

Когато при челна стойка преброявам семейството

и зная, че никой не липсва,

понеже всички страхливо треперят и притеснени

стоят в полукръг безмълвно,

понеже таткото показва, какво още

като старец му се удава —

на седемдесет, седемдесет и пет,

с навирен дупешник, краката криви, —

и аз близо до земята виждам,

че всички внуци са наглед добре,

синовете, дъщерите са красиви

в своите кризи и до един с главата горе,

светът сякаш си е в ред

и за удивление достоен,

догдето съм с главата долу;

ала после се разклаща онова, което само бе

предположение и — траяло за миг —

ме бе направило щастлив в обратна стойка.

 

2003