Ингеборг Бахман
Дни в бяло

В тези дни ставам от сън с брезите

и отмятам пшеничената си коса от челото

пред огледало от лед.

Примесено с моето дихание,

млякото се сгъстява.

То кипва лесно тъй рано.

А щом на стъклото подухна, изниква,

изписано с детско пръстче,

пак твоето име: Невинност!

След толкова време.

 

В тези дни не изпитвам болка,

че може и да забравя

и ще трябва да си припомням.

 

Обичам. Нажежена до бяло,

обичам и благодаря с ангелски поздрави.

Научих ги в полет.

 

В тези дни мисля за албатроса,

с който излетях на възбог

към една непозната страна.

 

На хоризонта долавям,

блестящ в своя залез,

там отвъд, моя приказен

континент, който ме освободи

в мъртвешки саван.

 

Жива съм и отдалеч слушам лебедовата му песен!

 

1956