Ингеборг Бахман
Из „Песни от един остров“

Когато някой си отива, трябва

шапката с миди, събрани

през лятото, в морето да хвърли

и да си тръгне с развени коси,

трябва масата, която за любовта си

е подредил, да катурне в морето,

трябва глътката вино,

останала в чашата, да изсипе в морето,

трябва хляба си на рибите да подари

и капка кръв да смеси с морето,

трябва с ножа си добре да промуши вълните

и обувката си да потопи,

сърце, котва и кръст,

и да си тръгне с развени коси!

Тогава пак ще се върне.

Кога?

Не питай.

 

1954