Ингеборг Бахман
Да мълвя тъмно

Като Орфей върху струните

на живота свиря смъртта

и в прелестта на Земята

и на очите ти, които владеят Небето,

мога само да мълвя тъмно.

 

Не забравяй, че в утрото,

когато твоето ложе бе още

в роса, а карамфилът

до сърцето ти спеше, ти също, внезапно,

зърна тъмната река,

която покрай теб течеше.

 

Струната на мълчанието,

опъната върху вълните от кръв,

подръпнах звънтящото ти сърце.

Къдрицата ти се превърна

в призрачния кичур на нощта,

черните снежинки на тъмата

засипаха лицето ти.

 

Ала аз не ти принадлежа.

И двамата сега пак пеем жалби.

 

Но като Орфей откривам

живота наред със смъртта,

и за мене синеят

твоите навеки склопени очи.

 

1952