Хелмут Прайслер
Поритването чух…

Поритването чух

в корема ти.

Изведнъж децата ме обикват

и разговарят с мен.

 

Кърмачета с плача си ме привличат

        към количките,

засмиват се, когато се сведа над тях.

Дечица доверчиво се катерят

        по мен,

даряват ми незнайни дотогава

        нежности.

 

Изведнъж откривам красота

у всяко мръсно детско личице.

Изведнъж разбирам пак езика

на очите, звуците, ръцете.

 

Откак поритването чух

        в корема ти,

говоря в името на всички,

които още са безмълвни,

говоря в името на всички,

които занапред ще се научат

        да говорят;

и като децата,

които все повтарят една дума,

аз казвам:

 

„Мир!“