Анемари Бострьом
Настъпи вече нощ, и твоят лик…

Настъпи вече нощ, и твоят лик

изплува горд и чист от мойта кръв.

Луната се съблече и за миг

 

се гмурна цяла в този прилив пръв

на вечни океани, в синевата

на чужди светове, и с тъмна стръв.

 

В косите ми се насъбра росата

на вечерта, а звездният кръжец

в очите ми се отразява. Слята,

 

любими, с теб, трептя като листец,

облъхната от теб, от твойта мощ,

сред пламъци — без було, без венец, —

 

нощта настъпи вече, сладка нощ.

 

1947