Анемари Бострьом
Дълбоко твоята вина усещах…

Дълбоко твоята вина усещах,

когато днес при мен дойде. Лежах

без глас, любими, и посрещах

 

страстта ти, твоето „Защо?“ разбрах,

но отговор така и не открих

гнета в сърцето си с един замах

 

да потуша. Ах, само заглуших

премногото въпроси, натежали

от бремето си, мислите стопих

 

в ума си, бяха тягостно заспали

и нямах власт над тях в нощта безкрайна.

Обичам те, узна ли го, едва ли,

 

все пак ще трябва да го пазя в тайна.

 

1947