Фридрих Дюренмат
Швейцарски псалм III

Някога бях жаден за вярата ти

        Страна моя!

Сега съм жаден за твоята правдивост

        Наистина

Задниците на твоите прокурори и съдии

        Тъй тегнат върху нея

Че едва понасям вече думичката „свобода“

        Понеже постоянно е в устата ти

За да докажеш достоверността си

        В която никой повече не вярва

При тебе сигурни са още само банковите тайни.

 

Какво е станало от тебе, страна моя?

 

Когато сутринта събираш средства

        За негрите в Биафра или другаде

Вечерта си лягаш, монахиня и проститутка едновременно,

        С главатарите им сред чаршафите

И сключваш оръжейни сделки

        За да могат тези, с които спиш,

Да стрелят срещу другите, за които си събирала дарения,

        А когато хванат твоите сутеньори

Те нищичко не знаят.

 

Издържана от укриватели на данъци от цялата планета

        Наливаш на генерал Уестморленд^[1] уиски

И в късна доба вдигаш с него тост за спасението

        На Запада.

 

Горко на всички, които не мислят като тебе

        Твоите професорски катедри

Са прочистени и от прашинчица марксизъм

        воят патриотизъм е така стерилен и без микроорганизми

Че действително на неговата почва нищо вече не вирее

        сяка нова мисъл е за тебе като чума

Така живееш в постоянен страх от хрема или дребна шарка

        всъщност имаш рак, ала не искаш и да знаеш

А психиатрите смутено се почесват зад ушите

        аговорят ли за теб, но ти не даваш да ти се приказва

Който иска да ти проповядва друг морал

        е го накараш да почувства твоя.

 

Нямам нищо против твоята войска. О, този доблестен съюз

        апердашил някога австрийци и бургунди

        германци.

Напердашил угнетените от чужди угнетители

        о преди всичко напердашил себе си

Докато, слава богу, Наполеон така основно го е напердашил

        оттогава вече е миролюбив

И въоръжен опазва границите ни

        то си въобразява

Понеже всъщност ни опазват

        но сделките.

 

Нямам нищо против този ни съюз. Ставаш негов член

        доброволно, тъй пише в уставите

Но щом нападне хора

        не го смятат за безусловно нужен

Аз го нападам

        името на свободата

Която той си дава вид, че защитава.

Той не е опората на моята страна.

Опората на моята страна са тези, които мислят

        не онези, които маршируват.

 

Клети Вилар^[2]

        бийствата осъдил

Осъден си в една страна

        ято трупа печалби от убийства.

Твоята чистота ще ни е пример.

Твоята смелост ще е наша.

Смелост да живееш в една страна

        дето постепенно става срамно

Да подадеш ръка на депутат.

Все още има неколцина мислещи, но мнозинството

        стъпква в подмолите

Заклеймява ги като швейцарци от каналите. Така

        то къртици те подриват

Почвата, която те държи, моя страна

        с времето променят онова

Което смяташ за непроменимо

        осквернен швейцарски паспорт в джоба.

 

1971