Ханс Цибулка
Спътник

Винаги крачи някой до тебе —

сред нощния вятър,

възлизащ из дъното на долината,

или в планинския край, когато

лятото хвърля своите стари одежди,

а пък земята, вглъбена, се готви

за зимния сън.

 

Винаги крачи някой до тебе,

който е взрян в небесата раздрани

и с поглед измерва пространството

на хвърлей камък,

за теб изчислено

от друг.

 

Винаги крачи някой до тебе —

в беззвездната нощ,

когато кучешки лай

те спира по пътя за вкъщи,

той слага спасителна свещ

на прозореца.

 

Винаги тук има някой,

който си спомня за тебе —

твой брат, твой другар,

твой приятел.