Паул Целан
Езикова решетка

С окръглени очи помежду пръчките.

 

Трепкащо животно клепката

гребе нагоре,

погледа освобождава.

 

Ирисът, плувец, без блян, помътен:

небето, сърцесиво, трябва да е близо.

 

Косо, в желязната съдина,

димящите отломки.

По усета за светлината

душата ще отгатнеш.

 

(Да бях аз като теб. Да бе ти като мен.

Не ни ли брулеше

ЕДИН пасат?

Чужденци сме.)

 

Плочите на пода. Върху тях,

една до друга, двете

сърцесиви локви:

две

гърла мълчание.

 

1959