Паул Целан
Преброй бадемите

Преброй бадемите,

преброй каквото е било горчиво и те е държало будна,

преброй и мене с тях:

 

Очите ти потърсих, когато ги отвори и никой не те гледаше,

опънах тази скрита нишка,

по която росата, за която мислеше,

при чашите се плъзна,

закриляни от мъдрост, не намерила ответ от ничие сърце.

 

Там едва напълно встъпи в името, което ти принадлежи,

пое уверено към себе си,

разлюляха се свободно чукалата в камбанарията на твоето мълчание,

дочутото те наближи,

мъртвото обгърна с длан и теб,

и тримата закрачихте през вечерта.

 

Направѝ и мен горчив.

Преброй и мен с бадемите.

 

1952