Маргарете Нойман
На Х. П.

1

Завърши този хубав ден.

сега заспи, струи нощта,

завърши този ден.

 

Денят бе тих, тъй уморен,

разцъфна бледата уста,

завърши този ден.

 

Разцъфна бледата уста,

сега заспи, тъй уморен,

заспи на моята ръка.

2

В изблик на пламенността си

хиляди уста целунах,

те останаха безмълвни

и потънах аз в съня си.

 

Ала да обичаш, значи

брат си да намериш,

двамата да израстете

в нещо трето, ново, непознато.