Венцеслав Константинов
Хайнрих Бьол

Хайнрих Бьол (1917–1985) е немски писател, роден в Кьолн в семейството на мебелист. Той е един от най-значителните представители на следвоенната немска литература. Творчеството му обхваща романи, разкази, есета, драми, радиопиеси и поезия. В 1939 г. Бьол започва да следва германистика и класическа филология в Кьолнския университет, но е призован във Вермахта и шест години участва във Втората световна война, воюва и на Източния фронт, но накрая попада в американски и английски пленнически лагери. В 1945 г. писателят се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. Публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.

Още първата книга на Хайнрих Бьол — новелата „Влакът пристигна навреме“ (1949) — му създава известност и допринася за наградата на литературното сдружение „Група 47“ (1951). Следват сборникът с разкази „Странниче, пристигнеш ли в Спа…“ (1950) и романите „Къде беше, Адам?“ (1951) и „И не каза нито дума“ (1953). Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963) и „Групов портрет с дама“ (1971). Бьол се занимава активно и с проблемите на тероризма и политическата борба в страната си. Като резултат създава романите „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) (преведен на повече от тридесет езика) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол издава и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света — да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки — „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът — когато го търсиш“ (1987).

За творчеството си Хайнрих Бьол е удостоен и с престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на град Кьолн, като през 1985 г. родният му град учредява в чест на писателя наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература.