Карл Кролов
Стихове за Й. С.

На декемврийския перон в един часа след полунощ.

Фигурата ти изрязана в студа,

с бяла дреха, шалът ти преметнат над главата,

и със сияещо в раздялата лице.

 

Измислям те за сетен път в момента на сбогуването:

Объркана от нежност и копнеж за щастие,

с притихнал от желанието глас

сред зимния замръзнал въздух.

 

Измислям те за сетен път: сега създадена

да тръгнеш с мен, не с другия, мъжа

с изправена яка на шлифера,

свалил стъклото на прозореца в купето

на влака за далечни разстояния, и махащ.

 

Оставаш там, полюшвана от вихрите на сивата виелица,

оставаш там с прегръдката, целувката, с уханието на твоята кожа.

И черно-белият шахмат на тази снежна нощ

поляга на лицето ти; разбирам,

че нищо в теб за мен не е предназначено.

 

1955