Карл Кролов
Любовно стихотворение

Говоря ти с притихнал глас:

Ще го дочуеш ли

Зад билковогорчивото лице на месеца,

Който се разпада?

Сред божествената красота на въздуха,

Когато се разсъмва,

А зората е червена риба с трепкащ плавник?

 

Красива си.

Ще го кажа на полята, пълни със зелени пащърнаци.

Хладна е и суха кожата ти. Ще го кажа

Между жилищните кубове на този град, където аз живея.

Погледът ти — нежен и уверен като погледа на птица.

Ще го кажа на стремителния вятър.

Твоят тил е — чуваш ли — от въздух,

Който като гълъб се провира през пролуките на сините листа.

 

Лицето си повдигаш.

На тухления зид изниква то повторно като сянка.

Красива си, ти си красива.

Хладен като водна струя беше моят сън край теб.

Говоря ти с притихнал глас.

А нощта се разтрошава като сода, черна и лазурна.

 

1955