Карл Кролов
Двама души

Двама души крачат по алея от тополи

Един към друг:

Среща на два тигъра.

А вятърът издува безучастно якето за в 5 часа на единия,

Карирано в червено,

И то случайно се докосва до якето за в 5 часа на другия,

Карирано във синьо.

Сърцата им затупкват в яростна вражда,

Но хитро по неясните лица

Пълзи усмивка като супа, която ще изстине.

Преди взаимно да се поздравят,

В душата си единият се хвърли

Върху другия: скок на голяма котка

От брутален храсталак.

Тъй двамата останаха разкъсани, преди следобедната сянка

На листата да се разруши.

Но междувременно пък дяволът

Се бе преселил

И от въздуха крещеше като сойка. —

Тогава те един на друг се поклониха

И се разминаха.

 

1954