Кристине Лавант
Страхът се вдигна в мен…

Страхът се вдигна в мен.

Като жена, която си е спомнила ужасно нещо

и след това — ако държи две стаи —

се лута от едната в другата,

така страхът се лута в мен напред-назад.

Често му приказвам,

пея и за него аз се моля,

или с часове чета на глас

от много умни, много свети книги.

Но това не му въздейства.

Така той само става все по-тежък,

докато всяко място, дето стъпи,

се разтреперва.

И вече всичко в мен трепери,

колене, ръце и устни,

а най-силно може би клепачите на моите очи.

Но той не се успокоява от това

и през портата на разума

нахлува в бедната душа.

А там отдавна всичко се люлее.

Картини от небето и от ада

сгромолясват се една връз друга и върху страхливката.

О, бедната!

Тя никога не ще успее да заспи,

той никога не ще ми позволи да спя,

понеже някой му е казал слово,

което като меч,

вързан за конеца на едничката надежда,

виси над нас.

 

1956