Кристине Лавант
Пак крадецът у съседа сви…

Пак крадецът у съседа сви,

а прозорецът ми бе отворен;

като сюнгер, напоен догоре,

в самота сърцето ми кърви.

 

Пак се гърчат устните ми днес,

ронят плач, молби, закани луди;

а отсреща всичко се разбуди,

в бяг летят кокошки, котка, пес.

 

Не дойде при мен, отново взе

същество, ламтящо да живее;

лунният часовник пак беснее,

вре стрелките в моите нозе.

 

В горест съхнат жадните уста,

в горест тръпне чашата в ръката,

в горест моля милост за душата

и предъвквам свойта самота.

 

1956