Ерих Аренд
Песен

На К. Х. А.

Солен е

на скалата езикът, който

ветреца целува

в Евбея,

а също къдрица

в косите ти.

 

Първият шепот: вълна

и всичко

е спомен! Гол

като златния полъх на пясъка,

голата червенина

на тръпнещ сред заника

връх: устата ти,

твоето лоно.

 

Блясък на пореста кожа,

заоблена! Хубава

като извивка

на гръдна кост.

 

Над твоето дишащо рамо

море и сенки,

водата, от бял варовик

дълбокото дъно — ела,

разпростри светлината

на тези очи, която

дървото без птици възпя,

над острова.

 

Кършете

от клона на всяка усмивка покой,

тесни листа,

когато морето, чуждеещо,

пак

до сърцето ни плисне,

за нощна

постеля.

 

1961