Ерих Аренд
Преходен ден

Луна, студена като рибна люспа

в бамбуковия храст.

Зелена се потапя светлината ти

сред дървените сенки

на оградите. На сутринта лежаха

четири огромни риби в мрежата.

С разтворени муцуни

оплакваха се

на деня.

Тежка беше мрежата,

когато към брега я мъкнехме,

от толкоз много смърт.

Луна зелена,

ти умря сред зъзнещо небе,

стъклено отекващо

над бамбуковите покриви,

гонг за смърт,

голям и тих

за дремещите негри.

Чувате ли

как през мрака

на рибите

невидимият и едва усетен

хоризонт

бавно ни руши?

 

1948