Агоп Мелконян
Убийство в Ню Бабилон (7) (Фантастична пародия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Silverkata(2022)

Издание: Сборник „Via Dolorosa“, издателство „Народна младеж“, София, 1987

 

Издание:

Автор: Агоп Мелконян

Заглавие: Via Dolorosa

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: април 1987 г.

Редактор: Иван Серафимов

Художествен редактор: Елена Пъдарева

Технически редактор: Гинка Чикова

Рецензент: Огнян Сапарев

Художник: Стоян Христов

Коректор: Албена Любенова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16837

История

  1. —Корекция
  2. —Допълнителна корекция

2

Надвечер нещата изглеждаха по-иначе. Пазачът си отиде поради изчерпване на работното време, като ги предупреди, че е съвсем безсмислено да бягат: първо — ще ги хванат, а второто е още по-лошо. Блез беше вече погълнал вдъхновяващата доза и бе станал еднокрило ангелче. Йоасаф претърси цялата килия с цел да открие жизнеспособни паразити, но намери само няколко захвърлени интегрални схеми и многостъпална ремъчна предавка — по всяка вероятност останки от предните затворници, роботите.

— Такъв е животът, брат — започна бавно Блез. — Ето например ти. Свят човек, с ореол, познаваш и Овидий, и Хераклит, а ето на — лежиш в тази воняща килия под подозрение за убийство. Справедливо ли е?

Йоасаф се съгласи, че е несправедливо, но какво пък — животът има милиони лица, трябва да видиш всичките. Животът е река и е глупаво да седиш на брега й.

— Човекът заслужава повече. Не е въпросът само да разбереш, познанието носи утеха, но не носи печалба. Трябва да имаш възможност да промениш нещата, когато ги опознаеш.

— Светът ни е даден, за да бъде разбран — нищо повече. Какво ще промениш? — попита Йоасаф. — Животът на тревичката? Или полета на пчелата? Или синьото на небето? Или чистотата на водата? Или страданията на човека? Кажи де — какво искаш да промениш?

— Всичко! — възкликна енергично Блез. — Всичко! Искам тревата да разбира смисъла на своето съществуване. И пчелата да го разбира. И водата. И човекът. Когато разбереш своето предназначение, когато осмислиш защо си дошъл — едва тогава идването ти придобива смисъл.

— Ти не си дошъл, теб някой те е довел, без да те пита.

— Въпреки това. Въпреки това смисъл трябва да има! Природата не прави нелепости.

— Вярно е — съгласи се Йоасаф, — но кой може да разбере намеренията й? Как ще ги разбереш, щом тя ги крие от теб? И не е ли по-добре, че ги крие?

— Какво правиш ти тук?

Въпросът бе отправен не към Йоасаф, а към Автора, който отново се беше измъкнал от страниците. Автора обясни, че стават подозрителни неща, че всичко това е в дълбоко противоречие с предварителната концепция — досега бяхте смешни, остроумни, глуповато-наивни, а изведнъж се преквалифицирахте на мислители и философи. Така не бива, читателят ще остане с впечатление за непоследователност. Йоасаф обаче отвърна, че изобщо не му пука за читателя и стига се е правел на шут; тъй де, човек толкова рядко има възможност да поговори сериозно с мъдрец като Блез, сега са насаме, никому не пречат, утре им предстои тежък процес — защо да не си поговорят задълбочено? Блез се съгласи с Йоасаф и продължи: аз поначало не одобрявах твоите творчески намерения. Щом ти се пише пародия, пиши; щом ти се иска да участвуваме, ще участвуваме; но всеки герой има право да си отдъхне, да изпие шише вино, да поговори разумно, нали? Сега е вечер, часът на синята мъгла, както се казва, време за тих сократовски разговор, а ако пък чак толкова се объркват намеренията му, Автора може да си вземе шапката и да си иде, или да остане, но да не записва разговора.

Автора така и направи — остана цялата нощ на тих сократовски разговор и научи много полезни неща. Сигурно някой ден ще ги напише, но не сега. Сега — не.