Мари Луизе Кашниц
Не бива

Не бива да ме гледаш в миг когато

Гримасите ми огледалото разчупват

Когато нощем се въртя в леглото

Към стената към прозореца

А завивките въздишат.

 

Не бива да ме виждаш как пристъпям ослепена

Пипнешком покрай веригата от свои поражения

(На нея също можеш да се задържиш)

Нито да присъстваш

Когато патетичните си стихове чета.

 

Но нужна е понякога една-едничка твоя дума

И зад гърба ми стъпките затихват

Пъхнеш ли дланта си под страната ми

И аз заспивам.

 

1965