Бертолт Брехт
Легенда за възникването на книгата „Дао Дъ Дзин“ по пътя на Лао Дзъ в изгнание

1

Щом седемдесет прехвърли, сгърбен от умора,

Философът зажадува за покой.

Бе в страната пак доброто без опора,

А злините ставаха безброй.

Затова обущата си стегна той.

2

Нужното — а много то не беше —

Върза на бохчица с як канап:

Сложи книжката, която винаги четеше,

Взе лулата, дето вечер пушеше край огън слаб,

Тури също малко житен хляб.

3

Полюбува се за сетен път на долината,

После я забрави, щом пътеката през билото пое.

Волът му с охота хрупаше тревата.

На гърба му старецът се чувстваше добре —

Нямаше защо да бърза, можеше и да поспре.

4

Но след три дни пътя му кръстоса

Митничар и викна с остър глас:

„Ценности за обмитяване?“ — „Не нося.“

„Философ е…“ — каза воловарчето тогаз.

Всичко изяснено бе завчас.

5

„И какво роди на стареца главата?“ —

Заразпитва го мъжът развеселен.

А момчето рече: „Туй, че мека е водата,

Ала твърдата скала дълбае ден след ден.

Проумя ли, силният ще бъде победен!“

6

За да не замръкнат в планината,

Малкият подкара вола си с камшик.

Тримата възвиха покрай черен бор в гората,

Ала митничарят пак нададе вик:

„Хей, почакай!“ И настигна ги за миг.

7

„Как бе онова с водата, старче?“

„Важно ли е?“ — старецът го наближи.

„Аз съм само митничар, обаче

Кой ще бъде победител и за мен важи.

Тъй че ако знаеш, разкажи!

8

Мъдростта си продиктувай на хлапето! Запиши я!

Че със себе си не бива да я отнесеш.

Там при нас мастило има и хартия,

Има и вечеря, ако щеш.

Трябва само да речеш!“

9

Старецът през рамо го изгледа:

Дреха в кръпки, бос, с напукани пети,

Сбръчкано чело, устата бледа…

Ах, не победител ще го приюти.

После промълви: „Нима и ти?“

10

Да откаже на молба вежлива,

Старецът май беше вече твърде стар.

Затова високо рече: „Който пита, отговор добива!“

„А и застудява…“ — смънка мъничкият воловар.

„Е, добре, ще спрем за нощ макар.“

11

Бавно старецът от своя вол се свлече.

Седем дена писаха момче и философ.

Митничарят носеше храна (по-надалече

Хокаше контрабандистите със глас суров).

Най-накрая ръкописът бе готов.

12

И трактат с осемдесет и една глави за спомен

Връчи малкият на митничаря ученолюбив.

Те приеха за из път подарък скромен

И възвиха към гората покрай бора крив.

Е, кажете: кой бе по-вежлив?

13

Ала само философа да не славим дружно —

Името му върху книгата личи!

От мъдреца да изтръгнем мъдростта е нужно.

Затова за митничаря нека да не се мълчи:

Той мъдреца насърчи.

 

1938