Бертолт Брехт
О, Фа`лада, де висиш!

Аз мъкнех каручката си със сетни сили,

До „Франкфуртер Алее“ едвам допълзях.

И там си помислих: „Ах!

Останах съвсем без сили! Отпусна ли се за миг,

Ще се скъсат моите жили.“

 

Десет минути по-късно

Вече лежах с изплезен език.

 

Тъкмо бях рухнал на калния път

(Каруцарят хукна да дири телефон),

От всички страни се втурнаха сякаш милион

Гладни хора — фунт месо да откъснат от мене без жал.

С ножове режеха от кокалите ми жива плът,

 

Но аз още дишах, изобщо

Докрай не бях си умрял.

 

А познавах от преди тези хора грабливи!

Те сух хляб ми даваха,

Мятаха ми зебло против мухите и предупреждаваха

Каруцаря да се държи добре с мене.

Някога тъй любезни, а днес тъй немилостиви!

 

Какво ли е станало с тях?

Ах, изведнъж са като преобразени!

 

И се запитах: какъв ли е този студ, дето стяга

Душите на хората тук?

Кой тъй ги блъска, че един към друг

Вече напълно са охладнели?

 

Но помогнете им! И то веднага!

Иначе ще ви сполети нещо, от което бихте онемели!

 

1919