Бертолт Брехт
За плуването в езерата и реките

1

През лятото, щом ветровете само

Върхарите поклащат, ти наслуки

Легни сред езерото, сред реката —

Тъй ставаш водорасло между щуки.

Олеква тялото ти. А дланта ти,

Щом леко литне към небето пак,

Ветрецът в унес я люлее,

Навярно взел я за кафяв клонак.

2

По обед сипе тишина небето.

Очи притваряш: лястовици слизат.

Сред тинята мехурчета бълбукат

И знаеш: хладни риби те пронизват.

Тъй тялото, бедрата и ръката

Събрани са в едно, не трепваш ти.

И само риба щом през теб премине,

Усещаш — горе слънцето блести.

3

А вечер, щом от дългото лежане,

От леност тялото те наболява,

Без жалост всичко захвърли със плясък

В лазурната вода — тя отминава.

Но е добре да издържиш до мрак,

Когато над реката връхлетят

Акулите на небесата бледи —

И в миг нещата ще се наредят.

4

Естествено, легни по гръб тогава.

По навик остави се на водата.

Не плувай, не, а просто се преструвай,

Че сам си вече камък сред реката.

Небето гледай, дръж се, сякаш в скут

Жена те носи. И така е, знай!

Не се движи, прави като добрия Господ,

Когато вечер плува в своя речен рай.

 

1919