Нели Закс
Винаги…

Винаги

когато тук деца умират

най-крехките неща изгубват своята родина.

Жертвеното було на вечерната заря

в която тъмната душа на коса

жалостно зове нощта —

тихи ветрове повяват над треперещи треви

гасят руините на светлината им

и сеят смърт —

 

Винаги

когато тук деца умират

изгарят огнените образи

на тази нощ, самотна в своята тайна —

Но кой ли знае за указващите пътя знаци

които праща ни смъртта:

уханието от дървото на живота,

кукуригането на петел, което дните съкращава

магически часовник от тревогата на есента

където детски стаи рухват от проклятия —

разбиването на вълните о брега на мрака

кипящият, увличащ сън на времето —