Франц Верфел
Добрият човек

Негова е силата, звездното войнство,

Той държи света като орех в дланта си,

Безсмъртно се вие смях край лика му,

Войната е негова същност, триумфът — негова цел.

 

А където е той и протяга ръце,

Където викът му тиранично отеква,

Разчупва се несправедливостта на творението,

И всички неща стават едно и божествени.

 

Непобедими са сълзите на Доброто,

Градиво за света и влага за плодовете,

Където добрите му сълзи се стичат,

Разпада се всяка форма и се завръща в себе си.

 

Няма ярост, с неговата сравнима.

Той стои сред кладата на живота си,

И в нозете му се гърчи загубен

Дяволът, стъпкан бръмбар-рогач.

 

А когато поеме по сетния път, отстрани ще летят

Два ангела, главата му ще потопят в небесните сфери,

Ще крещят тържествуващо сред злато и огън,

И с трясък ще блъскат своите щитове.

 

1910