Курт Тухолски
Разпиленият

Апендиксът ми е в Палмникен;

оставих кътник за престиж,

дори зъб млечен, в Саарбрюкен.

А сливиците са в Париж.

 

Безмитно тъй се разпилявам

навред в Европа и у нас.

На клиниката в Нойкьолн давам

хрущялче от носа си аз.

 

Добрият лекар оперира.

И е доволен, и богат.

Но всичко ми се ампутира.

Негоден съм за тоя свят.

 

Аз, клетникът, какво ще правя,

тръби когато затръбят?

Как в този вид ще се представя

в деня на страшния ни съд?

 

Та Дядо Боже с поглед леден

ще ме възпре: „Хер Тигер! Ах,

изглеждаш ми съвсем повреден!

Къде изчезна твоят смях?“

 

„Прочетох в някакви обяви

за генералски щат — море.

Тогаз смехът ми ме остави.“

Ще схване Бог.

                        Ще разбере.

 

1932