Курт Тухолски
Тези здания

Тези здания ще живеят по-дълго от тебе.

Ти си мислеше, че за теб са строени.

Но те са били тук и преди.

Ти си мислеше, че ще ги надживееш.

Но те и след теб ще са тук.

Тези здания ще живеят по-дълго от тебе.

 

Когато сновеш из града,

понесъл пакет хартия за писане, който си купил, наивнико,

понеже това е животът ти:

осем часа се шляеш,

за да се порадваш на един,

и то дъждовен…

Когато се мъкнеш из града,

тогава теб те разглеждат

господа зданията

и се подсмиват с широки муцуни-врати.

Те ще живеят по-дълго от тебе.

 

Когато идваш от онази дама,

на която казваш какво да работи

(или тя на тебе — това не може тъй точно да се различи),

тогава тези неща се извисяват наоколо —

зданията;

безброй пъти си им доказвал любовта си,

но те едва й отвръщат.

Те са студени.

Зданията се извисяват,

позволяват да ги обитаваш,

но остават неми като стени

— разбира се, като стени —

и ще живеят по-дълго от тебе.

 

Когато отиваш на лекар,

„Дали… дали не… може би…“ —

този страх в чакалнята,

докато ти дойде редът!

„Никога вече!“ — кълнеш се тихо —

това ти е осемдесет и третата клетва в тази насока…

Когато тичаш на лекар,

безчувствен към всичко, с една-единствена натрапчива мисъл

        в главата:

тогава край тебе те се издигат

и

— каквото и да направиш —

ще живеят по-дълго от тебе.

 

И още,

когато засвирят за погребението ти —

ах, не, днес вече не свирят, —

когато извън града те извозва боядисаната в черно кола,

автомобил,

естествено —

понеже толкова бързаш,

помисли: не си ли пропуснал нещо!

Когато те насадят в земята

или изгорят,

ако си платил 4.85 марки членски внос

и си кралско-пруски волнодумец —

когато те експедират там,

където — станал вече проблем — ти е мястото,

понеже сега си за другите трагично-досаден —

тогава тук ще се извисяват зданията,

видели всичките твои глупости, откак си роден,

защото те по-дълго са здания, отколкото ти — човек

 

и ще живеят по-дълго

                                от тебе.

 

1930