Георг Хайм
Последно бдение

Как тъмни са ти страните,

дланта ти поемам едва.

Далеч ли си вече оттука,

не чуваш ли мойте слова?

 

В светлика на мътните свещи

ликът ти е тъжен и стар,

а устните, свити жестоко,

се вкопчват в невидим олтар.

 

Тук утре ще бди тишината

и може би в сивия ден

ще плъзне шумът на венците

и тежкият мирис на тлен.

 

Тъй с всяка изтекла година

по-празна ще става нощта,

че някога тук ти лежеше,

но сетният дъх отлетя.

 

1911