Ернст Щадлер
La Querida

Прегръдките ти като буря

Ни люшкат над световни бездни,

Прегръдките ти като див уханен дъжд

Поят кръвта с мечта и лудост.

Но после идва ден. Натегнали от нощ, очите се разтварят,

Сломен от златно разорение и смърт,

През реки от тъмна кръв, подобно отлив, шумно се завръщам,

Чувствам пронизително злочестие,

Долавям ударите на сърцето ти как тупат върху моето сърце

И все пак знам: че си съвсем недостижима и далечна.

Чувствам: че над пламъците на насладата, която разразихме,

Повява скръб,

До вас по-близо! Небеса, които от безмълвното ми

Всекидневно упование изтръгват твоя лик,

Чуждеещ, в него ти се скриваш, в него твойта пламенност,

Напяваща любовни шепотни литания, ще коленичи,

Сърдечна кръв, която капе, разпилени думи,

Поглаждане на парещо чело, събрани пръсти,

Нежно разтопени погледи, които никога не съм познавал —

Безкрайност се простира като тайнствено

Дълбока, тънеща сред здрач земя,

Градини, сраснали се, цъфнали в светлика на деня,

Обграждат твоята душа —

Зная: че ти трябва да преминеш

През стотици мостове, през дълги заградени пътища,

Назад,

Обратно в твоята момичешка земя,

Че трябва да ми подадеш ръка

И цялото безмерно разстояние

Да пребродиш с мен,

Догдето спомени, наслади и страдания те изоставят,

И сред утринно раззеленените бразди

Застанем пред дола на новото начало…

Но ти отвръщаш поглед. Сепваш се и тръпнеш.

Усмихваш се. И твойте устни,

Крила на диви лебеди, се спускат към устата ми,

Като че искат да не се събудят

От пиянство до несвяст.

 

1914