Ернст Щадлер
Тежка вечер

Вратите на небето са отворени за мрака,

Безшумно се излива той, като в бездънен кратер

Страната смачква. Сенките напират като вятър

От рохкавите, с нощ налети, пори на земята.

Тополите, едва докоснати от слънце в зрака,

Напомнят черни кръстове, побити сред полето.

Нивята се простират сиви — грозни, страховити.

Нощта струи от облачните ями, над гората

Повяват вече хладни вихри, в сумрака превити,

Зелени върбалаци, в тях издъхва, хъхри, ето,

Оцъкля се последният светлик.

 

1914