Ернст Щадлер
През тези нощи

През тези нощи зъзне мойта кръв за твойта плът, любима.

О, жаждата ми е като тъмнееща вода, заприщена от шлюзи,

Натрупана сред обедната тишина, сковано дебнеща,

Ламтяща да изригне. Лятна буря,

Която трудно сдържа заредените в засада облаци. Кога ще дойдеш, мълния,

Та бурята да разразиш, тежаща от наслада, мост,

Далеч от язовете да разтвориш тръпнещи бедра?

Желая да те донеса при себе си в леглото като снопче млади детелини

От рохкава земя. Ще бъда градинарят, който

Най-нежно ще те засади в лехата. Облак, който

Ще те полива, въздух, който ще те обкръжава.

В пръстта ти искам да заровя полудялата си жар и,

С копнеж разцъфнал, над плътта ти да възкръсна.

 

1914