Хуго фон Хофманстал
Терцини III

От тъкан като тази на мечтите

Сме сътворени; будни, те не спят

Като деца, стаени под върбите,

 

В чиито клони златния си път

Поема бавно месецът сред мрака.

… Така и нашите мечти растат,

 

И в миг като дете се смее всяка —

Могъщи не по-малко в своя ход

От месеца, разбуден сред клонака.

 

За тях душата, е разтворен свод,

Като видения посред нощта

Те имат в нас нетленен свой живот.

 

В единство са — човек, предмет, мечта.

 

1894