Хуго фон Хофманстал
Терцини за тленността

Дъха й още чувствам по страните:

Как стана тъй, че тези близки дни

Изтляха, вече няма ги следите?

 

Не може никой туй да разгадае,

А страшно е човек да се вини,

Че всичко се изплъзва и не трае,

 

Че мойто Аз, от нищо невъзпряно,

Избяга от едно дете, така е,

Подобно пес — безмълвно, нежелано.

 

А също: че съм жив за кой ли път

И моите предци, след век, незвано

Едно са с мене като моя плът —

 

Тъй сродни като собствената плът.

 

1894