Стефан Георге
Хиперион

III

Пристигнах у дома: потопът многоцветен

Не бе ме срещал тъй .. полето бе в кипеж

В горичката ми се таяха спящи сили ·

Видях реки рътлини долинѝ в прехлас

И братя вас · на Слънцето чадата бъдни:

В несмелия ви взор струи една мечта

Копнежът ви ще стане нявга живо тяло …

Животът ми гнетящ се скланя към съня

Ала обетът на Небето лек въздава

На вярващия .. в Царството не влиза той:

Но аз ще стана пръст · могила на герои

За святите потомци сбъднат идеал:

 

С ТЯХ ИДЕ НОВАТА ВЪЛНА · ЛЮБОВЕН ПОРИВ

РОДИ СВЕТА · И ТЯХ ЛЮБОВ ЩЕ ПРЕРОДИ.

Изрекох словото · кръгът е обрисуван ..

Преди да падне мракът ще ме отнесе

Видение върховно: скоро с леки стъпки

Ще прекоси полята в блясъка си Бог.

 

1914