Стефан Георге
Мъртвият град

Цял залив новото пристанище запълва

Изсмуква щастието на брега · луна

От бляскави и груби зидове на сгради ·

Навред безкрайни улици · с еднаква алчност

Тълпата мами денем и беснее нощем.

И само жалък присмех стига родовия град

На хълма горе с черни каменни стени

Стаил се обеднял · от времето забравен.

 

Но крепостта живее и бленува

Как кулата й бди с непреходни слънца ·

Покоя брани на свещените икони

А по тревясалите улички пристъпят

Безмълвни босоноги люде в дрипи.

Не сеща скръб · съзнава ще настане ден:

От пищните дворци тогаз ще се проточи

Нагоре към върха процесия с молитви:

 

›Коси ни пустота и в мъка ще загинем

Без помощта ви — че сме болни от излишък.

Дарете ни дъха пречист на висината

И бистрия си излак ще подирим отдих

В обор и двор и в дупката на всяка порта.

Съкровища нечути ще дадем — брилянти

От стоката на кораби по-скъпи · гривни

И пръстени на стойност цели континенти!‹

 

Но идва отговорът строг: ›Тук няма сделки.

Ценените от вас богатства са боклук.

Седмина само някога дошли спасихме

И нашите деца ги срещнаха с усмивка.

Вас всички чака смърт. А броят ви е гавра.

Вървете си с фалшивия разкош противен

На рожбите ни! Вижте как с нозете голи

Ще го запратят през скалите вдън морето.‹

 

1907