Рикарда Хух
Край пианото

Не искам да слушам мелодии стари,

Спомени те ми навяват;

Тъжни, красиви, искри от пожари,

Сребристо море, звънтящи поляни,

Отдих и сън върху зъбери вечни,

Над нас небесата остават

Смълчани,

Преливащо щастие, сълзи сърдечни.

 

Твойте целувки бяха за мен

Сладки, но стават по-сладки сега.

Твоите мисли, надежди, тъга,

Всичко, годините взели ни в плен —

Възторга на всяка пропусната нощ,

Копнежа на неутоления блян,

Младата кръв с божествена мощ,

Живота, от обич пиян —

Облъхва ме с жар,

Облива ме пак,

Тъй както планински върхар

Заискрява от лунната си белота —

С далечния слънчев зрак,

Подсладен от нощта.

 

1907